София
Кампанията да се спасяват дюните е след дъжд качулка, пише „Стандарт“, позовавайки се на предприемачи.
Според тях целият курорт „Слънчев бряг“ и половин Несебър са построени върху дюни.
Повечето от тях отдавна са унищожени и на мястото им са вдигнати луксозни хотелски комплекси. Всъщност цялата територия от нос Емине до Равда е осеяна с пясъчни дюни, признават местните хора. Градежите върху територии, които би трябвало да са защитени, започват още в далечната 1958 година, при това с благословията на самия Тодор Живков. Тогава в местността Малката несебърска пустиня е направена първата копка на бъдещия курорт „Слънчев бряг“.
Комунистическата власт взема решение да облагороди пясъчната пустош и тогава никой не мисли за опазване на хилядите декари с дюни. Партийните величия дори акцентират, че градят върху природно находище, като кръщават един от култовите ресторанти на брега с името „Дюни“, който в демократичните години се превърна в бутиковия хотел „Дюн“.
След няколко десетилетия комплексът се разраства толкова много, че не остава и следа от защитените дюни. С този мотив туристическият бизнес скочи срещу аферата „Дюнигейт“. „Целият този скандал в Несебър е измислен от псевдоеколози. Първо, в нито един закон няма ясна формулировка какво точно означава понятието дюни. Второ, дори и да вземем предвид общоприетите схващания, то дюните са такива пясъчни образувания, които са подвижни и непрекъснато се местят. Тази година в моя парцел може да има дюни, но догодина вятърът ги мести например в съседния. Този процес не може да се спре, нито да се контролира, не може и да се предвиди. Но първо трябва законодателите да формулират точно и ясно какви белези носят дюните и едва след това да се търси отговорност от предприемачи и контролни органи, щом се установи, че тези образувания са нарушени. Но това всичко е в бъдеще време. Не може да се търси отговорност от един предприемач, че е разорал дюни, като не е ясно какво точно е дюни. По същата логика трябва да се анулират всички сделки в „Слънчев бряг“, защото целият комплекс е изграден върху дюни“, коментира местният строителен предприемач Тодор Георгиев. Експерти от РИОСВ също признаха, че съществуващите формулировки за дюни са доста неясни и мъгливи с изключение на тези, които са посочени като местонахождения.
Междувременно стана ясно, че парцели с дюни са били раздавани на десетки крайно нуждаещи се жители на Несебър по времето на бившия кмет Николай Трифонов. Терените са в новия квартал „Черно море“, който е на хвърлей място от местността Кокала.
В същото време стана ясно, че независим експерт предупредил още преди 4 години държавните инстанции, че в спорния парцел от 29 декара има дюни. Констатацията е изложена в специален доклад от проф. Коларов, който бил нает да обследва терена. Неговата проверка установила, че около 8,5 декара от парцела е зает с дюни, което представлява близо една трета. Никой обаче не взел доклада му под внимание и бургаската РИОСВ дала зелена светлина за урбанизирането на бившия горски фонд. Главен виновник за недоглеждането е тогавашният шеф на РИОСВ Симеон Симеонов, който от 3 години е в пенсия.
„Стандарт“ го потърси за коментар, но той обясни, че не си спомня нищо за случая. „Питате ме за неща, които са станали преди 6-7 години. Аз не си знам документацията наизуст какво кога е минавало през мен“, оправда се той. Симеонов обясни, че до момента никой от прокуратурата или някое министерство не го е търсил, за да му иска обяснения за „Дюнигейт“.
/КРОСС/